Трябва да стане. С времето се научи точно как да го прави. Нито да изглежда напълно беззащитна, нито да се прави, че не я боли – и в двата случая побеснява още повече и я пребива. А пудрата ѝ почти е свършила. Как ще се появи утре в магазина.
Важното е, че не бие никога детето. На нея ще ѝ мине. То, като помисли човек, всички трябва да понасяме по нещо в живота. Лили, от осми етаж, да не би да е по-добре. Като е все гримирана и лакирана, защо мъжът ѝ се мъкне по курви. И какво като в седмицата поне веднъж вечерят в кварталната кръчма. Добре че ходи във фризьорския салон, да си излива душата, докато я боядисат.
Да, човек има нужда да поговори. И тя ходи при Катя. Трябваше да ѝ каже, да сподели с някого, да се изплаче. Само да не я учат как да живее. Не че ѝ харесва, но какво да прави – да се върне пак на село? Та баща ѝ никога не би я приел, ако се разведе. Той си е твой мъж, какъвто е, такъв ще го търпиш, ѝ беше казал, само да знаеш, че аз пачаври в дома си няма да гледам. А и какво ли добро би могло да я чака. То човек така се ражда – да страда на тази земя и всичко друго са глупости. Животът те притиска и няма мърдане, и са напразни всякакви усилия.
Нали си имат Петьо. Добро дете е и добри оценки носи от училище. А тя пази по някой лев, все ще свържат двата края. Някои хора в магазина и бакшиш оставят.
Само да си намери по-бързо работа. Тогава не е такъв, не я удря често и не пие толкова. Сега трябва да го завие, захъркал е пиян, но трябва да го завие, все пак е баща на детето, а и миналата седмица – почти се заговориха двамата – гледаха снимка на полуголата жена във вестника, но те така са мъжете, такива неща ги интересуват, псуват, ама и на тях не им е лесно.
Трябва да притисне студена кърпа към окото. И дано да стигне пудрата за утре. Те хората в магазина не разпитват, не ѝ се налага да обяснява. Но си представя какво говорят зад гърба ѝ.
И той няма да си намери работа. И една вечер ще удари и детето. Петьо ще започне да бяга от училище. И двамата ще се карат все повече. Няма да му е достатъчно да я удря, щe ѝ крещи пред блока – тъпа крава, ти си виновна за всичко. И тя няма да знае какво да прави, ще плаче пред Катя, но как да си тръгне, къде да иде. Ще продължи да се усмихва пред бабите на пейката, пред клиентите в магазина. И да си слага пудра. Една врачка ще ѝ каже, че е била урочасана. Да, спомня си я, Ваня от долната махала, как ѝ завиждаше за Симо. Тя сигурно при ходжа е ходила, та трябва да си сложи едно сурово яйце под леглото, четиредесет дни да спи над него, после да го счупи над течаща вода, но ако от него излезе черно, веднага да събере пера от черен гълъб и конец червен да си прекара отдолу, и три вечери подред да ходи на турските гробища, и накрая да ги зарови там, но не на пресен гроб. Още ѝ каза врачката, че я чака някакво внезапно решение на всичките ѝ проблеми, не вижда точно какво е, и смърт ще има, но не на близък човек, и ако тя мине през това, ще може да започне отначало. Какво да започне отначало, ами живота си, но това е невъзможно, каза на врачката, и я хвана яд за десетте лева, които ѝ даде.
Един ден той легна на легло. Цяла седмица в болницата, как се мъчеше само, горкият. Цироза на черния дроб. Моли за капчица алкохол, но лекарят каза – в никакъв случай. Кучка проклета, нищо не разбира тъпата ти глава, дай ми шишето, че ще те пребия, искаш да ме умориш, нали, пачавра долна, да си развяваш задника после, и какво като чуе детето, нека знае каква е майка му.
Ще се научи да му бие инжекциите, не може да плаща на сестрата да идва всеки ден. Не е толкова трудно, изваждаш от флакончето точно, в никакъв случай повече!, и да няма въздух в спринцовката. И недей така бе, Симо, няма да те убия, докторът каза, по два пъти на ден, ще станеш съвсем скоро и ще идем на събора на ваш’то село, само да се оправиш.
Един ден – наистина не помни, не знае как стана, какво точно се случи. Беше вечерта, а тя се прибираше скапана от работа и видя Петьо с цигара. Как ѝ се озъби само пред другите, ти няма да ми казваш какво да правя, и мен ли искаш да умориш, като баща ми... Очите ли ѝ бяха насълзени или ръката я подведе, наистина нямаше представа, но на сутринта Симо беше студен, о-о-о, Господи, защо ми го взимаш, какво ще правя без него, Боже, какво ще правя оттук нататък...
Аз го убих, Катя, наистина, аз бях... Четири месеца вече ходи в черно. Синът ѝ избяга, открадна парите и няма да го види вече. Къде ли се скита, горкичкият, защо не си дойде да му направи топла супа... И няма да ходи на работа, и с Катя няма да се вижда вече, какво се опитват да ѝ кажат да прави, какво би могла да прави без Симо.
Тя е виновна за всичко.
Блогът "Места за разказване" започна с подкрепата на програма "Солидарност в културата" на СО и продължава с помощта на програма "Творчески инициативи" на Национален фонд "Култура".