Люляци през есента

Хора, които разхождат кучетата си; влажно от утринна роса пране; миризма на банички и топъл хляб, на вестници, разхвърляни завивки и недоловимото ухание на черен чай с карамел сред много кафе - това вече не бяха обичайните картини на утрото. Силвия имаше чувството, че едва сега ги забелязва и открива нещо като път, скрит зад пастелните им тонове, който само тя може да извърви. Към къщата с люляци. Мъглата се вдигаше бавно като сънища, които не искат да си отидат. По празните сергии на пазара вятърът подмятяше разноцветни листа. Няколко птици литнаха смутени от потропването на тънки токчета. Във въздуха се смесиха детски плач, БГ радио и хъркане на задавени автомобили. Панелните блокове проскърцаха. После се скриха зад суха трева.

Блогът "Места за разказване" започна с подкрепата на програма "Солидарност в културата" на СО и продължава с помощта на програма "Творчески инициативи" на Национален фонд "Култура".