Всяко лято, когато отивах там, все едно попадах на място извън времето. Тепавицата беше далеч от селото, дядо слизаше само за продукти или при нужда. Това беше един откъснат, малък свят от еднотипни постройки (камък отдолу, дървени дъски нагоре), в който нямаше йерархии. Къщата, оборът за кравата, тепавицата, помещението със стана на баба, импровизираното параклисче – всичко беше еднакво важно и създаваше ритъм на живот, съзвучен с песните, които си тананикаше баба. Нямаше нищо излишно в тази къща, калайдисаните съдове блестяха, а чергите и постелките в топли цветове и причудливи фигури изникваха отвсякъде, приканваха те да седнеш или да свършиш нещо, създаваха настроение.
Блогът "Места за разказване" започна с подкрепата на програма "Солидарност в културата" на СО и продължава с помощта на програма "Творчески инициативи" на Национален фонд "Култура".