Реката не е една и съща, но малките жестове, които си струва да изживеем – са.
По залез, на брега на Рейн, можеш да видиш всичко – хора, които тичат, карат колелета, ролкови кънки, разхождат се, правят си барбекю; други - седнали в пейките-сепарета със специално донесени стъклени чаши за виното от хладилната чанта, напълно откъснати от шума; групи младежи, които слушат музика, пият бира, поклащат се в такт и несъзнателно възпроизвеждат древните ритуали на ухажване; танцуващи танго на всякакви възрасти, търсещи правилните стъпки с непознат партньор; двойки, седнали на камъните, точно пред водата, които мълчаливо се държат за ръка и от време на време устните им се търсят, без да знаят, че днес бил деня на целувката; да не забравяме и неизменните хроникьори на залези, дървета и шлепове, особено ефектни след няколко филтъра. Тези сцени се сливат в съзнанието ми с подобни, вече видени по бреговете на Марица, Дунав, Велека...Реката не е една и съща, но малките жестове, които си струва да изживеем – са.
Блогът "Места за разказване" се реализира с подкрепа на Столична община по инициативата "Солидарност в културата".