Всички неща, които наистина харесвам.
„Констелация според законите на късмета“ - така се казва една от картините на художника, дадаист, поет и скулптор Ханс Арп. И изглежда обстоятелствата са се стекли изключително благоприятно за музея, носещ неговото име, разположен в гара Роландсек, на няколко километра от Бон.
Историята започва през 19 век, когато нова железопътна линия води в градчето Роландсек индустриалците от Дюселдорф, Кьолн и област Рур. Мястото е избрано заради митичната красота на долината на река Рейн в тази й част, свързана с романтичната история на рицаря Роланд и описана от Лорд Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд“. Самата гара е удивителна сграда, построена през 1858 г. в нео-класически стил. Тя бързо се превръща в притегателна сила за знаменити личности и хора на изкуството. Сред тях са кралица Виктория, император Вилхелм II и канцлера Бисмарк, а също Хайне, Ницше, братя Грим. Джордж Бърнърд Шоу пренася една от сцените на своя пиеса в гара Роландсек, а Аполинер е писал повечето си стихове, създадени в Германия, именно тук.
През Втората световна война и след това гарата е обречена на забрава, започва да се руши и дори се планира нейното събаряне, когато през 60-те години на 20 век я открива галериста от Бон Йохан Васмут. Той влиза в опасаната с прегради сграда и вижда в нея възможност да осъществи мечтата си за място, свързано с изкуствата. С помощта на именити художници и музиканти от онова време, той успява да превърне гарата отново в артистично и музикално средище. Преобразуват някои от стаите в студиа и дават възможност на млади артисти и музиканти да живеят и творят там. Един от първите резиденти е британският художник Стивън Маккена, който изрисува тоалетните с ексцентрични мотиви, които са запазени и до днес. Започват да организират малки изложби, артистични вечери и концерти, на които са свирили Дюк Елингтън, Ленард Бърнстейн, Святослав Рихтер. Едни от най-влиятелните съвременни художници, като Зигмар Полке, Готхард Граубнер, Герхард Рихтер и артисти от кръга ZERO се свързват с мястото.
Важен момент е организирането на благотворителна вечер с цел спасяване на сградата през 1969 г., на която се събират повече от 3000 души, а известният артист Марсел Марсо написва манифест за необходимостта мястото да се запази като център на изкуствата. След тази вечер Хелмут Кол връчва „спасителен сертификат“, който гарантира, че гарата няма да бъде разрушена.
Йохан Васмут е бил приятел с Ханс Арп и втората му съпруга, която е от Бон. През 1977 г. тя му завещава колекция с творби на Арп и други художници. От този момент превръщането на гара Роландсек в музей, който да носи името на един от най-видните представители на дадаизма, се превръща в нова мисия за галериста от Бон. Друга щастлива случайност е, че Васмут е познавал американския архитект Ричард Майер, един от знаменитата Нюйоркска петорка, проектирал музея „Гети“ в Лос Анжелис. Двамата се запознават през 70-те години във Франкфурт, където Майер прави Музея за приложни изкуства. Васмут възлага на Майер да изработи проект за превръщането на гара Роландсек в музей и така се появява новата сграда, уникално вплетена в хълма, с гледка към реката. Гарата остава само вход към вътрешната част на музея, в която е изложена колекцията на Арп и където се организират множество други изложби, работилници, срещи.
Самият Васмут не доживява да види осъществяването на своята мечта. Едва след като столицата на обединена Германия се премества в Берлин и Бон получава значителна финансова компенсация, се намират средства за реализиране на проекта. Новият музей е завършен през 2007 г.
Открих това удивително място през лятото на 2018 г., когато спокойствието и монотонния ритъм на Бон бяха започнали вече да ме отегчават. И ми се струва, че раждането на този музей не е просто стечение на обстоятелствата „според законите на късмета“. Зад щастливия край в тази история виждам енергията, мисията и усилията на хора, които имат визия, мислят мащабно, мечтаят. И защитават същинското значение на понятието „култура“, което, за съжаление, рядко срещаме по нашите географски ширини.
Блогът "Места за разказване" се реализира с подкрепа на Столична община по инициативата "Солидарност в културата".